По времето на СССР интересът към дизеловите двигатели за леки автомобили в страната е незначителен, тъй като тогавашната цена на бензина обезсмисля икономическата целесъобразност от такива ненужни експерименти. През 1980 г. обаче става ясно, че съветското автомобилостроене не може без дизелов двигател за леки автомобили. Затова е възложено на ВАЗ в кратки срокове да направи подобна разработка, като идеята е тези двигатели да се използват основно при „Нива“, както и в някои изпълнения на „Самара“, което би могло значително да подобри експортния потенциал на двата модела.
В бъдещия двигател, който е наречен ВАЗ-341, би трябвало да се използват възможно най-много серийни части. Например, цилиндровият блок е заимстван от двигателя на ВАЗ-2103, а коляновият вал – от „Нива“, като цялостната конструкция е подобна на дизеловите двигатели на Volkswagen от онова време. За разлика от германските си колеги обаче, съветските инженери не разполагат с подходящи системи за впръскване на гориво, и затова е използвано оригинално оборудване от Bosch. Въпреки положените усилия, процесът на разработка се проточва повече от предвиденото, и първият дизелов двигател ВАЗ-341 е готов едва през 1984 г. Въпреки своя работен обем от 1,45 л, той се оказва много слаб, и произвежда мощност от едва 53 к.с. при 4800 об/мин, която дори по тогавашните стандарти се смята за ниска.